1.Прахът от живота се рони,

по Света се навсякъде разстила,

доказателства в себе си събира,

с вода се в твърд превръща,

че даже и мрак отвъд  него гони.

2. Така е то кога се живота срина,

по цялата Земя е само прах,

затуй водата всичкото залива,

та в пясък прах събира,

пък после и в скалите го на свят показва.

3. Яростта си не забравили са скалите,

затуй е огнено тяхното сърце,

че на живота битието пазят,

историята на Земята разказват,

в твърдта на своето лице.

4. Така всяка планина е,

всяка скала  във всички светове,

всяко камъче по път широк,

тръпне да бъде час от планина,

да бъде силно в чувства,

да пази природата в своето сърце.

5. Щом човек се за камъче навежда,

вземе го във своите ръце,

тялото му плаща за природното сърце,

щом връзка с камъчето прави,

докосва се до паметта природна,

докосва се до всички на камъчето светове.