От спомена по теб
в душата камъче стои! 
Превърта се 
и търси мястото без болка, 
а спомена изчуква 
и подостря твърдите страни 
и само спомените, 
като топла кръв изпуска!

Боли, боли, а то си се върти, 
и споменът опъва болката до мрак, 
таз болка, ръбовете не пести,
и все по плътен,тежък,
споменът то прави!

Животът камъни реди,
дувари след дувари,
а времето от тях твори, 
ръбати малки диаманти!

Да ги усещаш ти, 
през всички брони, 
времето които сътвори, 
да глождят и да не забравяш, 
тези белези от любовта оставени!

И буташ тез стени, 
събаряш вдигнати дувари, 
а камъчето те гнети, 
не дава ти за нея да забравиш.

Не зная, не разбрах, 
кое е любовта, кое мечтата, 
но камъчето с ръбчетата 
все така  стои
и се  върти, 
покой не дава на душата! 

В душата камъче седи, 
с ръбчетата, спомени намества, 
и чоплиш, чоплиш, 
камъчето се върти, 
от малко камъче 
душата ти пътека каменна реди, 
пътека на любовите несбъднати!

Максим Велков