23.04.2019 г., 22:28 ч.

Камъче 

  Поезия
569 0 0
От спомена по теб
в душата камъче стои!
Превърта се
и търси мястото без болка,
а спомена изчуква
и подостря твърдите страни
и само спомените,
като топла кръв изпуска!
Боли, боли, а то си се върти,
и споменът опъва болката до мрак,
таз болка, ръбовете не пести,
и все по плътен,тежък, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Велков Всички права запазени

Предложения
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Броднице, в съня ми дето боса скиташ в некосената тревица, искаш ли до гроб да те износя – тежка оби...
  • Сто години валя. Сто години останах без суша. Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай. Аз т...

Още произведения »