Apr 23, 2019, 10:28 PM

Камъче

  Poetry
803 0 0

От спомена по теб
в душата камъче стои! 
Превърта се 
и търси мястото без болка, 
а спомена изчуква 
и подостря твърдите страни 
и само спомените, 
като топла кръв изпуска!

 

Боли, боли, а то си се върти, 
и споменът опъва болката до мрак, 
таз болка, ръбовете не пести,
и все по плътен,тежък,
споменът то прави!

 

Животът камъни реди,
дувари след дувари,
а времето от тях твори, 
ръбати малки диаманти!

Да ги усещаш ти, 
през всички брони, 
времето които сътвори, 
да глождят и да не забравяш, 
тези белези от любовта оставени!

 

И буташ тез стени, 
събаряш вдигнати дувари, 
а камъчето те гнети, 
не дава ти за нея да забравиш.

 

Не зная, не разбрах, 
кое е любовта, кое мечтата, 
но камъчето с ръбчетата 
все така  стои
и се  върти, 
покой не дава на душата! 

 

В душата камъче седи, 
с ръбчетата, спомени намества, 
и чоплиш, чоплиш, 
камъчето се върти, 
от малко камъче 
душата ти пътека каменна реди, 
пътека на любовите несбъднати!

Максим Велков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Максим Велков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...