Камъче – в обувка крива
Камъче – в обувка крива,
тъй се скитах по света.
Ръбесто съм и убивам
цял живот на съвестта.
Кратко бях в обувка бална,
но един придворен паж
край каляска в локва кална
тръсна ме на твърд паваж.
Мина просяче с пробити,
стари гуменки и пак,
сред града безшумно скитам,
камъче – съдбовен знак.
Греят шумните площади –
пъстър весел шум, но виж,
камъчето не извадил,
как, човеко, ще заспиш?
Сняг се сипе – болки стари –
чуждите нозе бодат...
Камъчета – на камари,
ще засипят този свят.
Някъде, високо горе,
Витлеемската гори.
Търси сред тълпата, хора,
мир и радост да дари.
Просячето пак заспива,
куче мокро го теши...
Камъче – в обувка крива,
звезден къс, за две души.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
