stenli499 (Станислава)
291 2629
13.01.2018 г., 21:55 ч.

Камъче в обувката 

  Поезия
833 9 12

Не станах птица — друг кълвe черешите.

Зелените блата са ми орисници.

Пътеката ми се оказа грешна —

не ме отведе в твоите ресници.

 

Крилете ми — два стиха закърнели —

пера и думи ронят в пътя стръмен.

Разрошвам ти косата, а корделите

ми стават белезници на разсъмване.

 

Но тази белота е за двамина,

а спомена си къпя в суха пепел.

Пердето ми е пак под карантина

от звездна шарка — кратка, но нелепа.

 

В прозореца свисти квадратен вятър

и чеше върховете на звездите.

Сезоните от нови бури вардя.

Не знам къде си. Камъче подритвам.

 

Но след завоя влезе ли в обувката ми,

ще метна в раницата чувства пресни

(задраскал всеки полет без преструвка).

И ще куцукам точно до адреса ти.

 

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах ти, приказнице ненадмината! Как можеш да рисуваш с думи такива оригинални и запомнящи се образи?! "Пердето ми е пак под карантина/ от звездна шарка"!!!!!!!!!!!!!!!!! Великолепна метафоричност! Браво!
  • Приказна, както винаги!
  • Шеметна образнст, която ни задържа в размисъл...
    Като стил, стихът ти се откроява, Стенли!
    Харесах.
  • Хареса ми! Финалът е много точен - важно е човек да има "адрес", към който да се стреми! Поздравления, Стенли!
  • "В прозореца свисти квадратен вятър
    и чеше върховете на звездите..."
    Това няма да го забравя... Поздравления!!!
  • Прекрасна поезия!
  • Великолепие!
  • Благодаря за присъствието ви, Маргарита, Латинка, Стойчо, Людмил –
    според мен гордостта се придобива и не е по-силна от първичната ни същност. В тази връзка, ако приемем накуцването като компромис, то е защото завладялото ни чувство е над всички придобивки на характера. Води към немислимото, което е изненада за самите нас. В крайна сметка, всичко зависи от големината – и на камъчето, и на завоя.
  • Завъртя ми главата! Много образност! Красиво!
  • Хубаво е, Стенли!
  • Чудесна поезия!
    Поздравления,Станислава!
  • "Камъче в обувката" си е същинска беля, но не е ли то, което държи живи сетивата, обръща ни лице в лице с владеещите ни чувства, карайки дори гордостта да направи крачка към, уж немислимото дотогава за нея, компромисно действие?
Предложения
: ??:??