Камъче в обувката
Не станах птица — друг кълвe черешите.
Зелените блата са ми орисници.
Пътеката ми се оказа грешна —
не ме отведе в твоите ресници.
Крилете ми — два стиха закърнели —
пера и думи ронят в пътя стръмен.
Разрошвам ти косата, а корделите
ми стават белезници на разсъмване.
Но тази белота е за двамина,
а спомена си къпя в суха пепел.
Пердето ми е пак под карантина
от звездна шарка — кратка, но нелепа.
В прозореца свисти квадратен вятър
и чеше върховете на звездите.
Сезоните от нови бури вардя.
Не знам къде си. Камъче подритвам.
Но след завоя влезе ли в обувката ми,
ще метна в раницата чувства пресни
(задраскал всеки полет без преструвка).
И ще куцукам точно до адреса ти.
---
© Станислава All rights reserved.
