15.12.2018 г., 16:09 ч.
Страх
Повиках те от тъмната си бездна,
в която бях затворник на смъртта.
Яви се ти и с любовта превзе ме -
едно дете с неземна чистота.
Възкръснах от косите ти вълшебни.
От вятъра стаен дълбоко в тях.
Докоснала ме с погледа си звезден,
бе заличителка на сетния ми грях.
И дишах щастие до пълно упоение
в прегръдката на твоите черти.
Пристана ми - последното прозрение!
И времето престана да лети.
Но страх обзема ме, че този сън ще свърши
и пак ще се превърнеш в тъжен блян.
Душата буря тиха ще прекърши.
И ще се върна в ъгъла си вечно сам.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Невероятно силно и възвишено!... Възхитена съм...
-
ч Здравей може ли да запиша една песен със твоя текст .. искам разрешение от теб .. ще ти го пратя като е готово обещавам
-
Весело посрещане на празниците, Младене!
-
Колко въодушевено и летящо от екстаза на любовта е сърцето, когото макар и само в съня си е близо до своята любима. Тогава изтръгнатия "затворник на смъртта" лети и "диша щастие" до пълно упоение. И дори сънят да свърши и привидно да остане в "тъжния си ъгъл", той знае, че е живял, защото се е докоснал до диханието на любимата.
Винаги съм казвал /с риск да се повторя отново/, че автора твори вдъхновяваща и извисена лирика, която е един образец за това как да се пише любовна поезия.
Сърдечни поздрави и пожелания Новата 2019 година да бъде все така вдъхновяваща за теб, Приятелю! -
Младене...... не намирам думи! Сърдечно те поздравявам за умението да въздействаш!!!
-
Поезия, която спира времето...
-
Харесва ми твоят влюбен страх. Много вярно. Аз имам представа за страха по друг начин.Ако искаш прочети моето стихче Страхът.
-
Понякога и страхът си има своите достойнства.Държи ни бдителни и будни,за да съхраним и чувствата си и доколкото можем -любовта!Прекрасна творба!
-
Отново толкова лиричен, както само ти можеш...
-
Стисна ме за гърлото ... Страх, който всеки носи в себе си... Отново ни поднасяш прекрасна запомняща се и силно докосваща лирика, Младене! Респект!
-
Красива и извисена лирика като любовта, която я поражда. Защото още от създаването ни ние сме заченати с Любов, тази на нашият Отец, защото божието творение е създадено с неимоверна любов. Жалко е, че когато използваме тялото или образа на даден индивид за "задоволяване" на нашите интимни потребности, това е злостно опорочаване на любовта.
Но автора я изживява в прекрасните си поезия, той я възвеличава и люби с безспорната сила на своето перо. Такива произведения, трябва да се препрочитат и помнят, като един от най-прекрасните образци на съвременна любовна лирика! -
Голямата любов е винаги тъжна...
Хубав стих в класичска форма! -
За страх си е!
-
Адмирации за стиха ти, Младене!Докосваш...!
-
Прекрасен стих! Винаги се страхуваме да не загубим най-скъпото! А всъщност трябва да му се отдадем без остатък и без да мислим за по-нататък! Поздравления!
-
Страхът не е престъпник но може да ти вземе всичко.
-
Любовта и страхът, че ще я изгубиш, вървят заедно! Поздравления!
-
В любовта единият е консуматор, другият милостиво се оставя да бъде изконсумиран. И обикновено "изяден" бива по-младият - заради чистата си енергия. Това послание прочетох между редовете, дано не съм сбъркала. И това е силата на поезията - да прочетеш в чуждия стих собствените си мисли!
-
Привет! Не се плаши от самотата! Докато подхранваш взаимнистта, всичко ще е наред.
-
От ъгъла на съзерцанието ще се взираш.
И тъгата нежно ще те прегръща.
Там чувствата бездиханни ще умират!
Преди да съградиш нова любовна къща!
Поздравления, за написаното от теб, Младен! -
Много е хубаво, Младен! Поздравления!
-
Младен, не знам вече какво да напиша, освен - Красота!!!
Както винаги си неповторим в творбите си!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
