25.06.2008 г., 11:23 ч.
Камък тежък
Мен не гледай, майко, че линея,
ден загубих, слънце се не върна,
мой да беше, щях да руменея,
път замина и се не завърна.
Тайна крия долу до сърцето,
крадена любов от път ме върна,
и ме гони пуста орисия,
мъж залюбя, в дявол го превърна.
Тежка буца в гърло ми заседна,
тъмна сянка легна на душата,
щастие зарих в земята черна,
и от студ треперят колената.
Мрачна ходя, буря ме премина,
облаци ми пусна във очите,
дъжд се лее и без сън осъмвам,
ала него пазя във гърдите.
И косите тежки не пожалих,
друг не искам в тях да се изгуби,
камък тежък, майко, ме затисна
и земята черна ще ме люби.
ден загубих, слънце се не върна,
мой да беше, щях да руменея,
път замина и се не завърна.
Тайна крия долу до сърцето,
крадена любов от път ме върна,
и ме гони пуста орисия,
мъж залюбя, в дявол го превърна.
Тежка буца в гърло ми заседна,
тъмна сянка легна на душата,
щастие зарих в земята черна,
и от студ треперят колената.
Мрачна ходя, буря ме премина,
облаци ми пусна във очите,
дъжд се лее и без сън осъмвам,
ала него пазя във гърдите.
И косите тежки не пожалих,
друг не искам в тях да се изгуби,
камък тежък, майко, ме затисна
и земята черна ще ме люби.
© Лулу Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Без думи...! Аплодисменти, Лейла!
-
Тежък камък криеш в свойта пазва,
а очите влага май ги дави.
Господ все добрите май наказва...
Орисия, ех, какво да правим... -
не я зарязвай, много е увлекателна и приятна за писане, и аз отскоро, т.е. последните две, три години захванах да правя опити с нея и ми е голямо удоволствие
-
...малко съм я позакъсала с този вид поезия.
Мой пропуск! За което ще се постарая да наваксам.
Прелестен стих! Изпълни ме! -
твоята серия ама виж кви големи червени точки ми слагат , моме)ама щом е за теб ще изровим още някой такъв отнякъде, макар че май тия кахърните по-се харесват
-
Тоз неверник, моме, не жали го,
друго либе скоро намери си.
Щом не знай да люби, забрави го.
Той не знае що е мома - птица.
-
След затишието - елемент на изненада, и аз друго очаквах
Поздрав! -
А бре, моме... аз какво очаквах, то какво се оказа!
Страхотен стих!
Ама си чакам от моята серия още стихове
-
Мрачна ходя,буря ме премина,
облаци ми пусна във очите...
Страда лирическата,ама обича... -
Умееш!
Радвам се, че открих поезията ти! -
Бени, усмих и гуш
Ти знаеш защо -
хаха как да имам равна като съм грапава, моме)
благодаря и на колегата и на Дорето, че са наоколо -
Много здраво стихо, колега! ОТдава ви се и тази поетика!
Ave
-
Нямаш равна и във фолклорната лирика!!! Момееее... в душата си ми влязла с твойта поезия и..под кожата!
-
Бениии, страхотноооо!
Най-многото!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
