25.06.2008 г., 11:23

Камък тежък

908 0 15
Мен не гледай, майко, че линея,
ден загубих, слънце се не върна,
мой да беше, щях да руменея,
път замина и се не завърна.

Тайна крия долу до сърцето,
крадена любов от път ме върна,
и ме гони пуста орисия,
мъж залюбя, в дявол го превърна.

Тежка буца в гърло ми заседна,
тъмна сянка легна на душата,
щастие зарих в земята черна,
и от студ треперят колената.

Мрачна ходя, буря ме премина,
облаци ми пусна във очите,
дъжд се лее и без сън осъмвам,
ала него пазя във гърдите.

И косите тежки не пожалих,
друг не искам в тях да се изгуби,
камък тежък, майко, ме затисна
и земята черна ще ме люби.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лулу Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без думи...! Аплодисменти, Лейла!
  • Тежък камък криеш в свойта пазва,
    а очите влага май ги дави.
    Господ все добрите май наказва...
    Орисия, ех, какво да правим...
  • не я зарязвай, много е увлекателна и приятна за писане, и аз отскоро, т.е. последните две, три години захванах да правя опити с нея и ми е голямо удоволствие
  • ...малко съм я позакъсала с този вид поезия.
    Мой пропуск! За което ще се постарая да наваксам.
    Прелестен стих! Изпълни ме!
  • твоята серия ама виж кви големи червени точки ми слагат , моме )ама щом е за теб ще изровим още някой такъв отнякъде, макар че май тия кахърните по-се харесват

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...