ИнаКалина
499 11928
4.02.2020 г., 7:12 ч.

Камъкът 

  Поезия
597 6 8

От ласки недописани в сърцето

графитен щрих надраска следобяд,

a слънце от небе мълчи отнето,

в обречен облак крие се снаряд.

 

Тече си времето, но без отдушник!

Поема въздух с всеки глътнат миг...

Най-кривите му сметки са послушни

и носят сълзи с маски на комик…

 

Едва ли се живее лесно с «трудно»!

Студът в кръвта е повече от камък,

под камък съвестта е непробудна –

безкръвно оперираната драма...

 

Сърцето вади въглени наживо,

от тежките упойки има страх.

Хвърли го камъкът, дори накриво!

Остана ли безсмъртен някой грях??

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??