Камъкът
От ласки недописани в сърцето
графитен щрих надраска следобяд,
a слънце от небе мълчи отнето,
в обречен облак крие се снаряд.
Тече си времето, но без отдушник!
Поема въздух с всеки глътнат миг...
Най-кривите му сметки са послушни
и носят сълзи с маски на комик…
Едва ли се живее лесно с «трудно»!
Студът в кръвта е повече от камък,
под камък съвестта е непробудна –
безкръвно оперираната драма...
Сърцето вади въглени наживо,
от тежките упойки има страх.
Хвърли го камъкът, дори накриво!
Остана ли безсмъртен някой грях??
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
