4 февр. 2020 г., 07:12

Камъкът 

  Поэзия
600 6 8

От ласки недописани в сърцето

графитен щрих надраска следобяд,

a слънце от небе мълчи отнето,

в обречен облак крие се снаряд.

 

Тече си времето, но без отдушник!

Поема въздух с всеки глътнат миг...

Най-кривите му сметки са послушни

и носят сълзи с маски на комик…

 

Едва ли се живее лесно с «трудно»!

Студът в кръвта е повече от камък,

под камък съвестта е непробудна

безкръвно оперираната драма...

 

Сърцето вади въглени наживо,

от тежките упойки има страх.

Хвърли го камъкът, дори накриво!

Остана ли безсмъртен някой грях??

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??