КАНАДСКА БОРБА
"Мила бабо, много те моля, ела
да играеш с мен на канадска борба!"
Баба си има работа, но сега
как да откаже таз гореща молба?
Разстояние се мери с дъсчица.
Всичко си е както му подобава.
Сплитат се веч нежна, детска ръчица,
с уморена, старческа длан корава.
Бързо пламват нежни бузки червени,
жилички се издуват на вратлето,
ръцете са настрани наклонени -
аха, баба ще победи детето.
Тъмничко облаче бързо замрежва
очички като блестящи маслини.
Баба внучето си хитро поглежда:
"Нима ще ти дам да тъжиш, любими?"
Изведнъж, о, вече чудото стана,
ръце поемат обратна посока.
"Аз победих!". Радостта е голяма
и баба се радва, себе си хока:
"Къде ти, бабо, голяма и силна,
с такъв славен юнак сили ще мериш?
Друг път внимавай! Бъди по-стабилна,
иначе майстора ще си намериш!"
Радва се юнакът - радва се баба -
безспорно, победата е голяма.
Щастливо дете! Победа такава
от тази по-скъпа за баба няма.
Мило мое, свидно, чаровно момче,
докога баба си ще "побеждаваш"?
Мое мъничко, горещо сърчице,
истински юнак като станеш, тогава
ще си спомняш ли за нашата борба?
Ще си спомняш ли за твоята баба?
Далеч от теб, аз ще си мисля с тъга
ще видя ли истинската ти слава.
© Анка Келешева Всички права запазени