3.11.2013 г., 19:22

Капан

1.2K 0 0

Болеше ме да те обичам,

но продължавах до последни сили.

Прощавах без да спра и непростимото,

пропадах в собствените чувства.

 

Изричах думите една след друга

да  вдъхна сили и да продължа,

да вярвам, че в това ще има смисъл,

но губих част по част от мен.

 

Не паднах и дори след края.

Побягнах без да се обърна.

Разкъсано сърцето до безчувствие

прегърна свободата с всички сили.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....