Болеше ме да те обичам,
но продължавах до последни сили.
Прощавах без да спра и непростимото,
пропадах в собствените чувства.
Изричах думите една след друга
да вдъхна сили и да продължа,
да вярвам, че в това ще има смисъл,
но губих част по част от мен.
Не паднах и дори след края.
Побягнах без да се обърна.
Разкъсано сърцето до безчувствие
прегърна свободата с всички сили.
© Весела Йотова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
