Болеше ме да те обичам,
но продължавах до последни сили.
Прощавах без да спра и непростимото,
пропадах в собствените чувства.
Изричах думите една след друга
да вдъхна сили и да продължа,
да вярвам, че в това ще има смисъл,
но губих част по част от мен.
Не паднах и дори след края.
Побягнах без да се обърна.
Разкъсано сърцето до безчувствие
прегърна свободата с всички сили.
© Весела Йотова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
