Притихнала в капана на мечтите си,

едва издишам думи непотребни,

а пулсът на надеждите, големите,

прескача през клепачите ми черни.

Изгубено е синьото в очите ми кафяви,

удави се във опити за сбъдване,

един ловец разстрелва лястовици бели,

на път с табела „искам да си тръгна”.

Притихнала в капана на мечтите си,

неравностойни битки водя с битието,

погребвам лястовици бели във очите си

и моля се да ми прости небето!

20 април 2014