Капан
845
0
0
Притихнала в капана на мечтите си,
едва издишам думи непотребни,
а пулсът на надеждите, големите,
прескача през клепачите ми черни.
Изгубено е синьото в очите ми кафяви,
удави се във опити за сбъдване,
един ловец разстрелва лястовици бели,
на път с табела „искам да си тръгна”.
Притихнала в капана на мечтите си,
неравностойни битки водя с битието,
погребвам лястовици бели във очите си
и моля се да ми прости небето!
20 април 2014
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Троева Всички права запазени
