Капан

Poetry

841 0 0

Притихнала в капана на мечтите си,

едва издишам думи непотребни,

а пулсът на надеждите, големите,

прескача през клепачите ми черни.

Изгубено е синьото в очите ми кафяви,

удави се във опити за сбъдване,

един ловец разстрелва лястовици бели,

на път с табела „искам да си тръгна”.

Притихнала в капана на мечтите си,

неравностойни битки водя с битието,

погребвам лястовици бели във очите си

и моля се да ми прости небето!

20 април 2014

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0