30.09.2008 г., 6:42

Капан за диви свине

1.5K 0 3

Цялата тая каша е една голяма диария

и ние плуваме точно в сърцевината ú,

цапаме скъпите си дрехи с престоели лайна

и учим децата си на същото...

Повечето вече отдавна сме свикнали със смрадта,

малцината, на които им пречи, се задушават прекалено бързо,

а всичко може да е толкова просто, някъде там навън,

извън купчината от слонски фекалии...

Но е късно,

измъкване няма,

единственият изход

е да поемеш с устата си

цялата тази разложена смрад,

докато умираш в последно дихание...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...