Sep 30, 2008, 6:42 AM

Капан за диви свине

  Poetry » Other
1.5K 0 3

Цялата тая каша е една голяма диария

и ние плуваме точно в сърцевината ú,

цапаме скъпите си дрехи с престоели лайна

и учим децата си на същото...

Повечето вече отдавна сме свикнали със смрадта,

малцината, на които им пречи, се задушават прекалено бързо,

а всичко може да е толкова просто, някъде там навън,

извън купчината от слонски фекалии...

Но е късно,

измъкване няма,

единственият изход

е да поемеш с устата си

цялата тази разложена смрад,

докато умираш в последно дихание...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...