13.11.2005 г., 14:13

Капан за пеперуди

1.3K 0 5
Спомен докосва горещото, топлото лято.
Не свирят щурци минута преди зазоряване.
Безброй пеперуди белият вятър подмята,
по дланите кацат, поглеждат ме и се стопяват.

Над речния лед не летят водни кончета.
Слънцето свети студено, дори мразовито.
С бели листи са храсти, дървета и клончета.
Черни врани самотно край пътя прелитат.

В моята стая, загърбил студеното време,
паяк мрежи плете в тишина денонощно.
Сетен звън на комар в тях ще простене.
В съня ми пчели ще жужат над цъфтящи овошки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...