Спомен докосва горещото, топлото лято.
Не свирят щурци минута преди зазоряване.
Безброй пеперуди белият вятър подмята,
по дланите кацат, поглеждат ме и се стопяват.
Над речния лед не летят водни кончета.
Слънцето свети студено, дори мразовито.
С бели листи са храсти, дървета и клончета.
Черни врани самотно край пътя прелитат.
В моята стая, загърбил студеното време,
паяк мрежи плете в тишина денонощно.
Сетен звън на комар в тях ще простене.
В съня ми пчели ще жужат над цъфтящи овошки.