Nov 13, 2005, 2:13 PM

Капан за пеперуди

  Poetry
1.3K 0 5
Спомен докосва горещото, топлото лято.
Не свирят щурци минута преди зазоряване.
Безброй пеперуди белият вятър подмята,
по дланите кацат, поглеждат ме и се стопяват.

Над речния лед не летят водни кончета.
Слънцето свети студено, дори мразовито.
С бели листи са храсти, дървета и клончета.
Черни врани самотно край пътя прелитат.

В моята стая, загърбил студеното време,
паяк мрежи плете в тишина денонощно.
Сетен звън на комар в тях ще простене.
В съня ми пчели ще жужат над цъфтящи овошки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Найден Найденов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...