Капан за сънища
Нощта се спуска над града,
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени,
опиянени от любов,
двама с теб вървим напред
в бездната на любовта...
Отново е нощ,
ала този капан за сънища
отново не ме оставя да заспя,
споменът за теб ме изгаря -
в дълбината на душата си
аз крещя: "Обичам те, обичам те!"-
тъй силно Ти,
тъй жадно и неуморно Ти...
"Обичам те!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© СТОЯН ИВАНОВ Всички права запазени
