Капан за сънища

22 июл. 2008 г., 12:43

Поэзия » Белые стихи

634 0 1

Нощта се спуска над града,

бяла луна изгрява над нас,

ала в твоя капан за сънища

аз още съм заклещен...

В горчивите си спомени,

опиянени от любов,

двама с теб вървим напред

в бездната на любовта...

Отново е нощ,

ала този капан за сънища

отново не ме оставя да заспя,

споменът за теб ме изгаря -

в дълбината на душата си

аз крещя: "Обичам те, обичам те!"-

тъй силно Ти,

тъй жадно и неуморно Ти...

"Обичам те!"