22 июл. 2008 г., 12:43

Капан за сънища

803 0 1

Нощта се спуска над града,

бяла луна изгрява над нас,

ала в твоя капан за сънища

аз още съм заклещен...

 

В горчивите си спомени,

опиянени от любов,

двама с теб вървим напред

в бездната на любовта...

 

Отново е нощ,

ала този капан за сънища

отново не ме оставя да заспя,

споменът за теб ме изгаря -

в дълбината на душата си

аз крещя: "Обичам те, обичам те!"-

тъй силно Ти,

тъй жадно и неуморно Ти...

"Обичам те!"

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© СТОЯН ИВАНОВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен замисъл!Направо настрхнах!!!Но мисля, че не е за тази категория.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...