Нощта се спуска над града,
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени,
опиянени от любов,
двама с теб вървим напред
в бездната на любовта...
Отново е нощ,
ала този капан за сънища
отново не ме оставя да заспя,
споменът за теб ме изгаря -
в дълбината на душата си
аз крещя: "Обичам те, обичам те!"-
тъй силно Ти,
тъй жадно и неуморно Ти...
"Обичам те!"
© СТОЯН ИВАНОВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
