Jul 22, 2008, 12:43 PM

Капан за сънища 

  Poetry » White poetry
635 0 1

Нощта се спуска над града,

бяла луна изгрява над нас,

ала в твоя капан за сънища

аз още съм заклещен...

 

В горчивите си спомени,

опиянени от любов,

двама с теб вървим напред

в бездната на любовта...

 

Отново е нощ,

ала този капан за сънища

отново не ме оставя да заспя,

споменът за теб ме изгаря -

в дълбината на душата си

аз крещя: "Обичам те, обичам те!"-

тъй силно Ти,

тъй жадно и неуморно Ти...

"Обичам те!"

 

 

© СТОЯН ИВАНОВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотен замисъл!Направо настрхнах!!!Но мисля, че не е за тази категория.
Random works
: ??:??