Нощта се спуска над града,
бяла луна изгрява над нас,
ала в твоя капан за сънища
аз още съм заклещен...
В горчивите си спомени,
опиянени от любов,
двама с теб вървим напред
в бездната на любовта...
Отново е нощ,
ала този капан за сънища
отново не ме оставя да заспя,
споменът за теб ме изгаря -
в дълбината на душата си
аз крещя: "Обичам те, обичам те!"-
тъй силно Ти,
тъй жадно и неуморно Ти...
"Обичам те!"
© СТОЯН ИВАНОВ All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
