"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар –
бяла кожа... като капка нежност...
Като лудост мъжка... Ти не я помни.
Тя съблича мислите до голо.
Потекат ли по ръцете ти коси
ще потънеш в женското ѝ лоно.
Ще поискаш да си онзи първи мъж,
който в бездните ѝ ще загива. ...