Капан за вълци
"Грешна беше тая жена, но беше хубава."
"Албена", Й. Йовков
Тънка риза... а платното от кенар –
пазвата ѝ стръмна като бездна.
Тежък като грехове е този дар –
бяла кожа... като капка нежност...
Като лудост мъжка... Ти не я помни.
Тя съблича мислите до голо.
Потекат ли по ръцете ти коси
ще потънеш в женското ѝ лоно.
Ще поискаш да си онзи първи мъж,
който в бездните ѝ ще загива.
С порив гневен, озверял. И вездесъщ,
дето в тебе с грохот се разлива.
И като вълка веднъж опитал кръв,
на копнежа див ще си в капана.
И ще те зоват пътеки. Чужда стръв.
Ат ще си вършеещ по хармана.
Изгубен пътник ще си. Без билет.
(а чакалните пустеят празни.
Няма и да дойде онзи влак в без пет
и пероните ще стенат жадни...)
А светът е объл (милостив е Бог,
нищо, че душата ти раздира...)
Ще я срещнеш пак... Дали ще си готов
всеки път страстта да те убива?!
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
