5.01.2010 г., 12:16 ч.

Капчица 

  Поезия » Бели стихове
1951 0 19

Вземи ме, ветре,

на ръце!

Не ме жали,

високо ме издигай!

До най-далечните звезди!

Откакто се родих,

мечтая да ги видя!

А после ще се слея

с Лунните сълзи.

Ще ме приласкаят нежно

хладните води

на потока бистър.

От лавини снежни,

който се роди.

Със вълна солена

ще пътувам дълго.

И като стихия

ще връхлитам

бреговете пусти.

Малко семенце,

тъй дълго чакало

за глътчица вода,

с устни жадни

ще ме пие.

И в пустинна роза

ще се преродя!

А в хладна утрин

пак ще тръгна да пътувам -

като капчица роса.

И с пролетния дъжд

ще се завърна

на майчината си земя...

 

 

© Веселка Пенова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??