Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
15.05.2016 г., 7:35 ч.

Капчици 

  Поезия
600 1 14

Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто,
светът, че се разпада от вина.

 

Но някъде, на капчица в пороя,
жена и мъж, забравили реда,
се сгушват в приютилата ги пролет
и нежно се отдават на страстта.

 

Разпада се на атоми вината
и става по-невинно от любов
това, което връща се оттатък,
изплакано от земното кълбо.

 

Олеква като щастие небето,
събудено в ликуващи очи.
Когато се обичаме е светло
и всъщност в синевата си личи.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??