Капчици
Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто,
светът, че се разпада от вина.
Но някъде, на капчица в пороя,
жена и мъж, забравили реда,
се сгушват в приютилата ги пролет
и нежно се отдават на страстта.
Разпада се на атоми вината
и става по-невинно от любов
това, което връща се оттатък,
изплакано от земното кълбо.
Олеква като щастие небето,
събудено в ликуващи очи.
Когато се обичаме е светло
и всъщност в синевата си личи.
Цвета Иванова
© Цвета Иванова All rights reserved.
