15 мая 2016 г., 07:35

Капчици 

  Поэзия
599 1 14

Капчици
=======
Небето – сиво. Дъжд като откоси.
И гръм разкъсващ сляпа тишина.
Навярно като истина е просто,
светът, че се разпада от вина.

 

Но някъде, на капчица в пороя,
жена и мъж, забравили реда,
се сгушват в приютилата ги пролет
и нежно се отдават на страстта.

 

Разпада се на атоми вината
и става по-невинно от любов
това, което връща се оттатък,
изплакано от земното кълбо.

 

Олеква като щастие небето,
събудено в ликуващи очи.
Когато се обичаме е светло
и всъщност в синевата си личи.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??