4.02.2011 г., 0:12 ч.

Капчици небесна вода 

  Поезия » Бели стихове
1594 0 4


 

Не казвай нищичко,
замълчи,
от небето капчици блещукат, 
болезнено плачат
и падат надолу с глава, 
умират, 
но напират над теб да се случат,
топят се някак странно сега,
молят се и те докосват,
не говори,
те чуват всичко това,
дори не мисли,
те четат и мисълта.
А живяха минута едва 
и изчезнаха преди очертания да получат,
но ти недей гледа тъжно така,
те бяха доведени да те орисат
и не тръгвай веднага по тяхната следа -
те отлитват,
за да могат отново да дойдат...

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??