Капчици небесна вода
Не казвай нищичко,
замълчи,
от небето капчици блещукат,
болезнено плачат
и падат надолу с глава,
умират,
но напират над теб да се случат,
топят се някак странно сега,
молят се и те докосват,
не говори,
те чуват всичко това,
дори не мисли,
те четат и мисълта.
А живяха минута едва
и изчезнаха преди очертания да получат,
но ти недей гледа тъжно така,
те бяха доведени да те орисат
и не тръгвай веднага по тяхната следа -
те отлитват,
за да могат отново да дойдат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
?