17.11.2018 г., 23:40 ч.
Капчуци
Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя,
че стигат до мене… Но изгубвам ги в края.
И реших, че е време да спра да те съдя,
щом така ти е писано - нека не зная…
Всяка вечер ги търся. Навярно съм луда.
Още себе си търся. И не че е грешно,
но не вярвам, че има животът заслуги,
че каквото си дал… не е просто човешко.
© Силвия Йорданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Славей, не всички вътрешни гласове ти мислят доброто
! -
Хареса ми това кратичко откровение. Особено думата "капчуци" . Звучна и ритмична е, българска. Поздрави.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
