Капчуци
Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.
Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя,
че стигат до мене… Но изгубвам ги в края.
И реших, че е време да спра да те съдя,
щом така ти е писано - нека не зная…
Всяка вечер ги търся. Навярно съм луда.
Още себе си търся. И не че е грешно,
но не вярвам, че има животът заслуги,
че каквото си дал… не е просто човешко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados
!
