17 nov 2018, 23:40  

Капчуци 

  Poesía
1116 3 3

Всяка вечер събирам в очите капчуци,
много късни въздишки - самотни отвътре.
И се стичат в душата ми с хиляди звуци,
без които не мога, без които съм мъртва.

 

Всяка вечер сънувам - капчуци по пътя,
че стигат до мене… Но изгубвам ги в края.
И реших, че е време да спра да те съдя,
щом така ти е писано - нека не зная…

 

Всяка вечер ги търся. Навярно съм луда.
Още себе си търся. И не че е грешно,
но не вярвам, че има животът заслуги,
че каквото си дал… не е просто човешко.

© Силвия Йорданова Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
  1274 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Славей, не всички вътрешни гласове ти мислят доброто !
  • Хареса ми това кратичко откровение. Особено думата "капчуци" . Звучна и ритмична е, българска. Поздрави.
Propuestas
: ??:??