Капчук
Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук.
Какво ще възвестявам ли? Какво ли?
Туй дето все ми иде отръки:
от рамената на момиче, голи,
гнездо на щърк, събудени реки.
Студенти как из парка, недалече,
повдигат гладна стачка по обяд:
(с целувка, вместо с кифла и геврече,
те свойта обич лесно ще скрепят...)
И как дъждът - слепец с тояжка проста -
прехвърля хълма, за да видя че
с извити нокти котките тропосват
съня на всеки гълъб и врабче.
И как на мравка път тревите сторват,
разрошили перчем, додето тук
споделям всеобсебващата орис
на този мъдър, подранил капчук...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
