22.01.2013 г., 14:25 ч.  

Капчук 

  Поезия » Философска
821 0 14

Капчук

 

Дойдох за малко. Мислех да остана

като изящен, непомътен звук,

вграден в широкополата камбана

на църква, в иглолистния капчук.

 

Какво ще възвестявам ли? Какво ли?

Туй дето все ми иде отръки:

от рамената на момиче, голи,

гнездо на щърк, събудени реки.

 

Студенти как из парка, недалече,

повдигат гладна стачка по обяд:

(с целувка, вместо с кифла и геврече,

те свойта обич лесно ще скрепят...)

 

И как дъждът - слепец с  тояжка проста -

прехвърля хълма, за да видя че

с извити нокти котките тропосват

съня на всеки гълъб и врабче.

 

И как на мравка път тревите сторват,

разрошили перчем,  додето тук

споделям  всеобсебващата орис

на този мъдър, подранил капчук...

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??