Капчук
Капчук
Дойдох за малко. Мислех да остана
като изящен, непомътен звук,
вграден в широкополата камбана
на църква, в иглолистния капчук.
Какво ще възвестявам ли? Какво ли?
Туй дето все ми иде отръки:
от рамената на момиче, голи,
гнездо на щърк, събудени реки.
Студенти как из парка, недалече,
повдигат гладна стачка по обяд:
(с целувка, вместо с кифла и геврече,
те свойта обич лесно ще скрепят...)
И как дъждът - слепец с тояжка проста -
прехвърля хълма, за да видя че
с извити нокти котките тропосват
съня на всеки гълъб и врабче.
И как на мравка път тревите сторват,
разрошили перчем, додето тук
споделям всеобсебващата орис
на този мъдър, подранил капчук...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
