Капитане...
Капитане, няма да те има
този бряг, за който често мислиш.
В себе си ти пак му се присмиваш,
после продължаваш да го искаш.
Има те единствено морето,
не разказва колко те обича.
Всичките жени са пясък летен
и през дланите-часовници изтичат.
Всичките ти песни са робини
на Нептуновата неизбежност.
Нямаш вече, Капитане, име,
помниш, името ти беше речно.
Тъжен си. Солени гласове
все към най-дълбокото те викат.
Имаш само стръмното море,
равен бряг ще притежаваш Никога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Радоева Всички права запазени
