Капка
Капка
В очите ти капка ще бъда,
изваяна фино в планински кристал.
Светът ще се счупи и по ще е хубав,
и ти ще бъдеш едничкият крал.
Ако плъзна надолу по сърдечния улей,
ще спра на перона като сива тъга.
Ще плачеш самотен, приятел изгубил,
от прозореца няма да махам с ръка.
Ако падна в тревата, от лято горяла,
слепок ще ме вземе за люспа елмаз.
Пустинята пъп ще навири до бога –
два змея хвъркати, проклети от хората,
ще излязат от там...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
