Капка

3 oct 2012, 15:03

Poesía » De amor

555 0 2

Капка

В очите ти капка ще бъда,

изваяна фино в планински кристал.

Светът ще се счупи и по ще е хубав,

и ти ще бъдеш едничкият крал.

Ако плъзна надолу по сърдечния улей,

ще спра на перона като сива тъга.

Ще плачеш самотен, приятел изгубил,

от прозореца няма да махам с ръка.

Ако падна в тревата, от лято горяла,

слепок ще ме вземе за люспа елмаз.

Пустинята пъп ще навири до бога –

два змея хвъркати, проклети от хората,

ще излязат от там...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.