3.10.2018 г., 0:08 ч.

Капка 

  Поезия » Философска
659 6 23

Аз капка съм, но иска в капка кал

да ме превърне локвата човешка.

Душица беззащитна ми е дал

Всевишният. Това е божа грешка.

 

Не мога овълчена да ръмжа,

заплахата да скърца в мойте зъби

и като меч езика да държа.

Тогава капка кал в калта ще бъда.

 

Все още съм отгоре, но от страх

и нощите, и дните ми треперят.

Ще падне върху мене черен прах

и мъртва в локвата ще ме намерят.

 

Из първата ми стихосбирка "Сърцето на капчука"

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??