Капка, но каква?
Капка, но каква?
Всеки път, когато ти
погледнеш ме с очи
така студени, правиш
моето сърце -
облак ледено парче.
Всеки път, когато аз
погледна те с очи
така горещи, виждам
твоето лице,
като мокро патешко перце.
Всеки път, когато ти
докоснеш ме с ръце
така студени, будиш
в моята душа
скрита капка - но каква е тя ?
Всеки път, когато аз
докосна те с ръце
така горещи, топи се
в твоята душа също капка като моята.
Когато огънят е в теб,
разтапя всичко ледено.
Когато ледът нахлуе в мен,
смразява всичко огнено.
Така че, най-добре си стой
затворена в квадратче лед.
Не позволявай ти на мен
да бъда вечно в твоя плен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Найденов Всички права запазени
