4.09.2019 г., 23:55 ч.

Капка обич, капка тишина ... 

  Поезия
250 0 0

 

 

 

 

Знам, че няма да се върнеш,
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.

 

Няма да те оплаквам, няма,
само като свещ за теб ще догоря,
душата в самота топи се бавно -
по капка обич в капка тишина ...

 

Знам, че това беше неизбежно,
че и щастието дори си има край,
но как без него е нечовешко тежко,
сърцето единствено го знай ...

 

 

 

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??