Капка обич, капка тишина ...
Знам, че няма да се върнеш,
че ще умирам сам го знам,
както дърво самотно съхне
в изпепелена от пламъци гора.
Няма да те оплаквам, няма,
само като свещ за теб ще догоря,
душата в самота топи се бавно -
по капка обич в капка тишина ...
Знам, че това беше неизбежно,
че и щастието дори си има край,
но как без него е нечовешко тежко,
сърцето единствено го знай ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
