Капка от мълчание
Декември пак завихря къдри от виелици,
потъват в преспи даже и... мечтите! Спират се
изгубени снежинки и на тази пуста улица,
адресът е: Душата - Горе... там, под стряхата,
прегърнал съм надежда странно-розова.
Безсмислено стаени страхове! И... ти!
Дали на думите невярващ, пак Любов аз
просех?... Изливах от отварата в Сърцето си,
отказващо на истината и дочуло във съня си
песен... Премръзнал славей!... Заваля
тъга в градината на спомена! Денят изнизва се,
а капката, застинала на миглите във крайчеца,
превръща се във лед... и аз проклинам себе си!
Короните отново са красиви, празнични!
Покрита е с мълчание пътеката... Блести
следа от стъпка на очакване за нова пролет!
Луната се лекува от греховни помисли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Колев Всички права запазени
