Капка от мълчание
Декември пак завихря къдри от виелици,
потъват в преспи даже и... мечтите! Спират се
изгубени снежинки и на тази пуста улица,
адресът е: Душата - Горе... там, под стряхата,
прегърнал съм надежда странно-розова.
Безсмислено стаени страхове! И... ти!
Дали на думите невярващ, пак Любов аз
просех?... Изливах от отварата в Сърцето си,
отказващо на истината и дочуло във съня си
песен... Премръзнал славей!... Заваля
тъга в градината на спомена! Денят изнизва се,
а капката, застинала на миглите във крайчеца,
превръща се във лед... и аз проклинам себе си!
Короните отново са красиви, празнични!
Покрита е с мълчание пътеката... Блести
следа от стъпка на очакване за нова пролет!
Луната се лекува от греховни помисли!
© Ангел Колев All rights reserved.
