18.02.2011 г., 20:56

Капката

1.3K 0 2

КАПКАТА

 

Капката наглед е твърде малка,

силата ù сякаш че е жалка.

 

Капката страхотна сила крие,

почне ли безмилостно да бие.

 

Слънцето с лъчите ù помага,

вятърът със нея лудо бяга.

 

Тя пробива даже и гранита,

разгромява силата му скрита.

 

Думите са капките поройни,

бият като със куршуми бойни.

 

И човекът твърд като скалата,

пада като бор отсечен на земята!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...