КАПКАТА
Капката наглед е твърде малка,
силата ù сякаш че е жалка.
Капката страхотна сила крие,
почне ли безмилостно да бие.
Слънцето с лъчите ù помага,
вятърът със нея лудо бяга.
Тя пробива даже и гранита,
разгромява силата му скрита.
Думите са капките поройни,
бият като със куршуми бойни.
И човекът твърд като скалата,
пада като бор отсечен на земята!
© Анка Келешева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
