30.11.2010 г., 23:00

Капки акварел 8

613 0 4

 

Светът в една

найлонова торба

обвит…

В кофата с боклук

Захвърлен е Просторът.

Никой не минава вече тук…

В сивота потъва мрачен

дворът.

Понякога се случва -

късно вечерта,

звезди да заиграят

някъде далече,

сред облаци, накиснати

от дъжд.

Безкрайно натежали вече…

 

 

 

***

Безумно завихрени,

пробягват разни

звуци

в прозорците,

накриво отразени…

Отвсякъде,

от всички  ъгли,

в счупени улуци,

надзъртат мънички

Вселени…

 

Б.Калинов

20.11.2010г

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...