30.11.2010 г., 23:00

Капки акварел 8

612 0 4

 

Светът в една

найлонова торба

обвит…

В кофата с боклук

Захвърлен е Просторът.

Никой не минава вече тук…

В сивота потъва мрачен

дворът.

Понякога се случва -

късно вечерта,

звезди да заиграят

някъде далече,

сред облаци, накиснати

от дъжд.

Безкрайно натежали вече…

 

 

 

***

Безумно завихрени,

пробягват разни

звуци

в прозорците,

накриво отразени…

Отвсякъде,

от всички  ъгли,

в счупени улуци,

надзъртат мънички

Вселени…

 

Б.Калинов

20.11.2010г

Пловдив

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Калинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...