30 нояб. 2010 г., 23:00

Капки акварел 8

615 0 4

 

Светът в една

найлонова торба

обвит…

В кофата с боклук

Захвърлен е Просторът.

Никой не минава вече тук…

В сивота потъва мрачен

дворът.

Понякога се случва -

късно вечерта,

звезди да заиграят

някъде далече,

сред облаци, накиснати

от дъжд.

Безкрайно натежали вече…

 

 

 

***

Безумно завихрени,

пробягват разни

звуци

в прозорците,

накриво отразени…

Отвсякъде,

от всички  ъгли,

в счупени улуци,

надзъртат мънички

Вселени…

 

Б.Калинов

20.11.2010г

Пловдив

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Калинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...