Светът в една
найлонова торба
обвит…
В кофата с боклук
Захвърлен е Просторът.
Никой не минава вече тук…
В сивота потъва мрачен
дворът.
Понякога се случва -
късно вечерта,
звезди да заиграят
някъде далече,
сред облаци, накиснати
от дъжд.
Безкрайно натежали вече…
***
Безумно завихрени,
пробягват разни
звуци
в прозорците,
накриво отразени…
Отвсякъде,
от всички ъгли,
в счупени улуци,
надзъртат мънички
Вселени…
Б.Калинов
20.11.2010г
Пловдив
© Борис Калинов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
