30 nov 2010, 23:00

Капки акварел 8

  Poesía » Civil
616 0 4

 

Светът в една

найлонова торба

обвит…

В кофата с боклук

Захвърлен е Просторът.

Никой не минава вече тук…

В сивота потъва мрачен

дворът.

Понякога се случва -

късно вечерта,

звезди да заиграят

някъде далече,

сред облаци, накиснати

от дъжд.

Безкрайно натежали вече…

 

 

 

***

Безумно завихрени,

пробягват разни

звуци

в прозорците,

накриво отразени…

Отвсякъде,

от всички  ъгли,

в счупени улуци,

надзъртат мънички

Вселени…

 

Б.Калинов

20.11.2010г

Пловдив

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Калинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...