Капки в дъжда
Две капки скришом от дъжда
под облаците зажадняли,
напук на минувачите в студа
целуваха се пощуряли.
Дъждът накара им се с гръм
и плесна ги с вихрушка бясна,
а те... обичаха се вън,
преди във локва да угаснат.
Минутка... струйчица... любов,
самотни птици в мокротата,
вали, вали... последен дом,
там чакаше ги тя... водата.
... и след поредното такси,
под фаровете в мрачината,
блестяха техните очи,
с целувките им по стъклата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
