Капричио...

  (ретро)

С дъх на есен в коси спомен мил донеси

                    и словата на скъп благослов,

разлюляни гърди от предишни съдби

                успокой със красива Любов!...

Като властен маяк призови ме ти пак

                в плен на гибелна Страст може би

и след бурно море мойта лодка да спре

                до Сирена със голи гърди...

С цвят на жълти листа бе дошла Лудостта

               и ръмеше разискрена жар

пожела на лежим върху златен килим –

                и в забрава да пием нектар...

За отдаване час беше слязал при нас

                и отпуснал бе тръпни крила –

като страстен магнит, като тост неотпит,

                но с мощта на ракетни сопла...

Аз над Жертвенник плах химн тържествен запях,

                ти край мен разпиля Тържество –

и от тръпна снага пих чаровна мъзга́,

                и докрай те дарих с мъжество...

И прониза със щик твоят радостен вик

                замечтаната обла Луна,

а със лунният грях твоят сребърен смях

                ме за вечна Любов закълна..

Ти ела донеси́ дъх на дюли в коси

                и упой ме, упой с аромат –

 запъхтяна от свян направи ме пиян

                 и върни ме години назад!...

Във очите с роса́ направи чудеса́ –

                  разгони тоя траурен фест

в който споменът сам като талпа пиян

                  маскарадно гримиран е днес!...

С хризантеми в коси́, пак ела, донеси́́

                   образ мил от предишна Любов –

разлюляни бедра в сладострастна игр

                    на плътта ти от властният зов!..

Аз съм жадна пчела и те моля: Ела!...

                    Ти нектар донеси  ми и мед!...

Дъжд от не́га ръми́, в нежни шепи вземии

                    и пази я във тях занапред!...

Една забравена вече есен