11.09.2012 г., 11:07

Каприз

765 0 5

Каприз

 

 

И преди да потънем с теб в нежна забрава

и да слеем в едно огнено цяло души и тела...

Ще спра за миг и самата аз - цяла в жарава,

"Харесвам ли ти!?!" - ще те попитам, просто така.

 

 

И разлюлян от желанието си - все те предава,

ти нищо няма да кажеш, дори само дума една.

И ще ме отпратиш така, и ще се чудиш тогава,

що за лудост - жена, красота, суета, самота...

 

 

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светла Асенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...